автор: vavilon

Тайнственият размисъл на Сърцето прокуди жестовете на Надеждата.
- Не вярвам вече в Любовта! - раздираше Ехото на Моника смълчаните , притихнали Улици - Махни се от Живота ми! Обеща ми вярност, а получих лъжливи илюзии!....Мразя те, мразя те! - свитите в юмручета нежни ръце удряха мускулестите момчешки гърди, а Хаосът прикриваше сълзите от Болката.

Храстът отсреща скри интуитивно-майчински напъпилите новородени цветове , стреснат от силата на Ехото.
Кълвачът побягна крадешком, разстроен от виковете на Омразата.
Дори любопитната сврака изпусна любимото френско сирене и потърси тишината на съседната паркова Алея.

Люсиен не се опита веднага да успокои истеричния привкус на Мониковото ехо и сякаш гледаше безучастен. Но само на първо време. Реши да се оправдае като типичен донжуан, вярващ в нестихващата Алчност на чара си.
- Моника, престани с тези детинщини! Можеше да не пиеш толкова! Хайде, стига, да не заплачеш сега? Онова момиче просто ме целуна, само една целувка, по дяволите! Какво искаше от мен - нямам представа, кълна се! Знаеш, че само Теб обичам, нали?...
…И дяволската ръка опита да прокара пръсти през дългата махагонова коса.
- Трябва да ми вярваш, чуваш ли! Не бъди толкова чувствителна!
- Махни се! - Ехото на девойката раздвижи секундите на Упоритостта.
- Хайде ела, ела де! Утре ще ти купя онази любима гривна,нали все за нея ми говореше?!
- Пари,пари, само Парите имат значение за тебе! Не се ли срамуваш поне малко от господарското си снизхождение? А моите чувства! - роптаеше Душата и търсеше пролука към Искреността.
- Но Моника, Ти си моето безценно бижу, което толкова рядко се среща! Не бих изневерил на клетвата си! Не вярвай само на очите си, защото откакто сме заедно, другите момичета не ме интересуват!
- Смяташ, че не разбирам Нищо, грубиян такъв! Ти си лъжец,лъжлив мошеник,ще се обадя в предаването "Манипулирай неправилно", за да спечелиш най-бързо джакпота! То пари - имаш достатъчно, а да те видят от цяла България как хамелеонски разиграваш всички около себе си! - Ехото озари простора и отново се върна при Моника.
- Вече прекали! Не смятам да те слушам! Качвай се в колата и спри да мърмориш! - отсече Люсиен.
- Никъде не тръгвам с теб, нагаждач , червей безподобен,Аз… - черните криле на алкохола озаптиха Думите.
Люсиен пренесе припадналата си приятелка в Мерседеса, недоволно тръшна вратата и потегли рязко.

" Ех, жени… - мислеше момчето и неодобрително поклати красиво оформената нарцистична глава. След минути усмивката се сля с присмехулните кафяви очи и намигна на Пътя. - … Как може да им се устои?!..."


Тишината на възвърнатото пролетно равновесие успокои Храста, който се прозя с нежна, жаловита Въздишка.
Кълвачът потърси с непривично нетърпение своята половинка, г-жа Кълвачева, за да и съобщи за видяния побъркан човешки Свят.
А глупавата сврака се върна на кестеновото дърво с парче дюнер в човката, решена този път да не го изпуска, дори ако се влюби.

….Възстановената хармония усили жаждата на Луната и част от повърхността и се потопи в близкото притихнало Езеро.

Ана Янкова - /ориг.1/

13.05.2005 г.