Погледни очите си. Сякаш са изгубили своя блясък.
Като две бездънни дупки, те вече даже и не гледат. Погледни ръцете си. Изсъхнали и треперещи, наречи ги работливи, сега са загърнати от измачканата изпокъсана и избеляла блуза. Погледни тялото си. Това безформено и прегърбено нещо, борещо се за всяка калория. Погледни сянката си и дано се стреснеш, защото тя е твоят ад. Винаги над теб, тя те гледа със своето вечно мълчание. Преди да погледнеш света сложи ръцете на очите си и ги притисни завинаги, защото той не те заслужава. Ти си свободата и истината, доброто и злото. Когато чуеш отекващите си стъпки по коридора към вечността, знай че там ти си падението. Когато докоснеш с ръце стената и усетиш леко грапавите трапчинки на боята, знай че си в своята собствена клетка, изработена от теб самия. И преди да кажеш каквото и да било, запази последната си дума за мен. Преди да вдишаш за пореден път помни, че за мен остава винаги последната глътка въздух. Последният ти танц е запазен за мен. И преди да се опиташ да ме забравиш за пореден път, преди да се опиташ да почнеш живота си отначало, дори преди да си спомниш за мен, подай ми ръка. Нека усетя отново треперещите ти пръсти. Нека се вкопча в душата ти завинаги. Защото ти си рая. Ти си мостът към реалността. Знам, че когато ме отблъскваш си сигурен, че пак ще се върнеш при мен. Аз съм твоята прекрасна любовница. Аз съм твоята така мечтана болка. Парче от рая. И нека последното нещо, което ще направиш е да ме влееш отново в себе си. Аз ти обещавам, че ще ме усетиш, както никога досега. Последната доза. Повярвай в мен. И след целия екстаз умри. Забоди иглата там, където го направи за първи път. Усети ме. И след като омаломощеното ти тяло легне завинаги, ти си свободен. Когато сянката на капака бавно се затяга над теб, знай че всичко е загубено. Дори след изчезващата ти сянка, аз ще остана завинаги. Нечия друга любовница. Забрави ме. Ти вече летиш.