автор: ANG

(силно съкратен вариант на втората ми книга за гладуването)

Тук имам за основна цел да ви запозная с 10 битуващи митологеми и моето различно мнение по въпроса.

7. Гладуването над 15 дни е "канибализъм" - опасно за здравето явление (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ПО-ДОБРИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ МЕЖДУ ДВЕ "ХРАНЕНИЯ"
Хайде да сменим канибализма с един медицински евфемизъм - РЕЗОРБИРАНЕ,или АВТОЛИЗА. Всичко това има смисъла на самоизяждане. Става дума за "самоизяждащи се" клетки. Някъде между 15-и 30 ден, след като организма се е справил с по-голяма част от мазнините, идва ред на слабите и болнави клетки. Налага се принципът на джунглата: по-силният изяжда по-слабия. Това е АВТОЛИЗАТА - самоизяждането, самосмилането, резорбирането. Така се нарича процеса на разграждане на жива тъкан с помощта на ферменти и ензими. Един вид деструктивен процес. Унищожаването на болното и негодното дава път на жизнеспособното. Изглежда логично и естествено.
Мнозина учени твърдят, че в организма се осъществява избирателност. Първо се резорбират патологичните изменения и нарушения като тумори (включително ракови клетки), липоми, отоци, патогенни микроорганизми. После идва ред на усвояване на слабите клетки. Ако гладът продължи до летален край, преди него организмът посяга и на здравите клетки, като клетките на жизнено важните органи се пазят като неприкосновен хранителен запас.
Не ме смущава факта, че мнозина от медиците-консерватори не приемат еднозначно или въобще не приемат описания процес на автолиза по време на гладуване. Автолизата е постоянен и нормален процес, който действа в организма при всякакви други ситуации. Привнасянето му в гладуването и фаворизирането му изглежда изкуствено и ми звучи вече малко амортизирано. Впечатлението за амортизираност идва от обясняването на процеса посредством "естественото еволюционно развитие" и закона на джунглата, което е леко овехтяло: "Всеобщ закон на жизнената еволюция е, че при гладуването първо се поглъщат и отстраняват онези вещества, които са най-малко необходими за жизнените функции", казва Силвестър Греъм в началото на ХIХ век, т.е. преди 200 години. Смущаващо е 1. че нещата се обясняват предимно, ако не единствено, на физиологично ниво; 2. че процесът се разглежда само на клетъчно физиологично ниво;3. че не се обяснява контролирането на процеса - гладуващият се оставя "на автопилот"; 4. че тук алтернатива липсва - много парадигми в редица области отдавна са сменени.
Първата ацидозна криза се преодолява след 7-10 дневните гладувания. С това се затваря един цикъл и един смисъл. Смисълът на кратките дистанции, според мен е - ПРОФИЛАКТИКА. Следващата по-дълга дистанция е с две препятствия - две ацидозни кризи, ако си повярваш, че съществуват. Тъй като появата на втората е между 15-ти и 30 ден, значи трябва да имаш психическа подготовка за 30-дневно гладуване. Средните по продължителност гладувания лично за мен започват от 15-ти ден, след отшумяване на нищожните следи от втората ацидозна криза. Периодът приключва някъде към 40-42 ден. Съотнесено към моите 55-63 дневни гладувания, намираме се в центъра на терена. Имам усещането, че качествено съм овладял този период. Последният качествено нов период според мен започва от 40-42-ри ден и приключва около 60-63 ден от гладуването. Този период е само частично усвоен от Диана - тя е стабилизирала 45-48 дневните гладувания няколко пъти и вероятно ще продължи по-нататък. Още по-опасно, според медицината, е гладуването след 60-ия ден. Леталният изход става много вероятен. Тъй като четири пъти съм надхвърлял опасната граница от 60 дни, да забелязвате случайно, че не съм мъртъв? Жизнен съм и преизпълнен с планове поне за още 30 години. Само така мога да бъда истински полезен и на себе си, и на хората. И на малкото ми синче АНДИ.

8. Гладуването приключва след трудно и продължително захранване (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е БЕЗКРАЕН ПРОЦЕС НА ХРАНЕНЕ- "ЗАХРАНВАНЕ" НЕ СЪЩЕСТВУВА
Поне два момента са важни към края на всяко едно гладуване: първо, кога да прекъснеш, и второ, как да се храниш след това.
Поне два ръждиви митологема масово се разпространяват из обществото като марокански скакалци. Въпросът за така наречения "вълчи апетит" наистина може да предизвика смях и само смях. Идеята, че трябва търпеливо да изчакаш кога адски много, ама наистина адски много ще ти се прияде, като гладен вълк, просто не издържа на критика. Повтарящите като папагали тази идея сами не я спазват, защото или назначават предварително като директива подходящия за даден пациент период, което обикновено е кръгло число - 20 или 30 (Николаев), или предпазливо добавят още един ден, и още един ден, и още един ден, според състоянието си или това на пациента (Малахов).
Кога реално добиваш "вълчи" апетит. Много просто е! Когато си изчерпал психическите сили, задоволен или не, постигнал заплануваното или не, си казваш: "Стига толкова. Наесен и догодина напролет отново ще опитам". Ако имаш психическата нагласа за 30 гладувани дни например, нормално е на 30-ия ден да ти се появи "вълчи" апетит, защото Ти това си програмирал, това Ти си заложил в своя биологичен компютър като програма.Компютри сме. Програмирани сме. Но най-същественото е, че имаме право да се препрограмираме с метапрограми безпределно.
Друг желязно разпространена митологема е, че видиш ли, "колкото дни гладуваш, толкова време трябва да отделиш за "захранване". Споделям твърдението на Шелтън, че дори само една седмица "захранване" е достатъчна за връщане към обикновения хранителен режим, който си спазвал преди гладуването. Тази седмица е достатъчна дори при гладуване повече от 21 дни. Същото се потвърждава и от моята практика. Диана е по внимателна в този процес, което може да означава, че подходът към така нареченото "захранване" трябва да бъде индивидуален.
Твърдя, че "захранване" не съществува, както и "възстановителен период".
Това твърдя. Не може да съществува "захранване", след като процесът на хранене нито за момент не е прекъсван. Просто се сменя качеството на приеманата храна, нейната плътност.
Какво друго може да се направи, след като на този свят сме зависими от други условия на съществуване. "Човек, дори и дълго да гладува, прекъсва".
Кога?
ЗАКОНЪТ НА Ангел_Диана гласи: "Никога не прекъсвай гладуването по време на криза!"
Друг интересен момент за отбелязване: не си спомням нито един случай да сме преминавали към "захранване" ("възстановителен период") с желание, с охота. Никога, абсолютно никога!

9. Гладуването с плодови диети или сокове е за предпочитане (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО С ПЛОДОВЕ ИЛИ СОКОВЕ Е ВРЕДНО ЗА ЗДРАВЕТО
Казано накратко - или гладуваш на вода, или не гладуваш - няма малко бременна жена.
"Гладуването" с плодове или сокови диети, според мен, представлява жив мазохизъм. Не го препоръчвам и на най-големите си врагове (добре е, че ги нямам). Само на пръв поглед изглежда по-лесен начин на гладуване. Приемаш храна, приготвена от човешка ръка, а не идващата под формата на Енергия от божествената Светлина. Съществената разлика обаче е другаде - в ползата и последствията, а също и в смисъла. И двеста дни да "гладуваш" на сокове, няма да стигнеш до автолизата, нито до биосинтезата, нито до качественото обновление на клетките, водещо до подмладяване на организма, нито до възможностите за намеса на генетична основа, да не говорим за различните духовни нива на прозрение и прочие…диетите не могат да постигнат дори и малка част от това?
Проблемът е как, с какви средства да направляваме процеса на завихряне на енергиите в нашето тяло. Как, например? С гладуване. С дихателни упражнения. С позитивни мисли. С медитация и молитва. С очистителни процедури. С безусловна Любов. С физическо натоварване…
Не поставям на първо място поставяш гладуването? В сферата няма първо място, нито последно. Освен това, "Гладуването е продължение на храненето с други средства" - забравихте ли? Гладуването подсигурява по-качествено усвояване на Енергията от Извора, затова и го определихме като по-естествения начин на живот, разположен между две "хранения" и съпоставен с тях.
До този момент много пъти повтарях, че гладуването всъщност е хранене с други, по-качествени средства. По-качествени ще рече по-добре подредени. Храната представлява крайно подредена материя. Енергията на водата, въздуха, Слънцето и другите планети, представляваща огромен Вселенски резервоар, е най-подредената Енергия за животинския биологичен вид, наречен Човек. Освен директно от Вселенския резервоар, Човек взима енергия и от растенията, и от животните, които изяжда. Консумира ги със или без топлинна обработка. Второто се нарича суровоядство и съдържа идеята, че растенията (и животните) само в суров вид са ефективни акумулатори на слънчевата и всякаква друга Енергия.