автор: __DEBUG__

горчивината от недостижимото
прави миговете с теб
малко по-сладки
от шоколадов сладолед
любов моя
не се плаши
напазарувах вчера
лимони жълти възкисели
за да се скриеш
зад лимонени усмивки
да пазиш чистотата си
докато зареждам хладилника
с твоите съвети
от онази сергия
на която преди
продаваха изгодно
откраднатото време
и точните подправки за него
вече е изчезнала
а знаеш как ми трябват
червени набъбнали ягоди
и няколко години
които да минат за мене
като следващата секунда
в която се усмихваш
над сметанената торта
с разноцветните свещички
и не ме питай защо
защо съм още повече
и как така
и каква е причината
и не ме питай нищо
просто си отрежи
едно голямо парче
и ме изяж лакомо
остържи ме от чинийката с пръсти
оближи я ненаситно
за да бъда сладост по езика ти
остатък от ядки между зъбите ти
да се полепя по ханша ти
по гърдите ти
по коремчето ти
което обсипвам с целувки
в съня си
да бъда в теб
за дълго да остана там
и част от мен да се превърне
в ендорфини
гъделичкащи мозъка ти
а останалото да изгори бавно
в стомашните ти сокове
без никога да те разочарова
с тежест в корема