автор: miglena

НУЖНО
ли
Е
да те иконописвам
по лазурните стъкълца
отчупени от небесния седеф,
събрани от прелетно-птичи очи и
подредени в олтара на Змейския Храм,
за ДА СИ
пулса на моите МОЛИТВИ
НУЖНО
ли
Е
да се разпръсна
с тополените облаци в зефира,
на глухарчени перца по лястовичи гнезда
и от три океана перли по шията си да нанижа,
за ДА СИ
диханието на моя ВЪЗДУХ
НУЖНО
ли
Е
да те измислям
кацнал на стрехата на китна галактика,
рисуващ с ангелско перо по гърба на дявол
как устните ми отхапаха и опашката на змията,
за ДА СИ
истината на моите ФАНТАЗИИ
НЕ Е НУЖНО
много, за да съм жива: само
ДА ТЕ ИМА
в моите фантазии, въздух, молитви ...
И
защото се пресъздавам
във Фейска словоприказност
всеки Божи ден както в първите дни,
нужно ли е да ти казвам колко те обичам ...