А историята почти е мафиозна
и разказва я Гаспар:
става реч за дама грациозна
на един познайник стар
Той го пише под прикритие -
ах, за мойта Фабиела
и чрез подобаващо разкритие
казва: друга мен ме е превзела.
Моята обична дама,
малко нещо си е грозновата,
но когато е при двама,
с това ми е позната.
Вярно, че е малко черна,
но сърцето си отдава
и, докрай на интереса верна,
елегантно се раздава.
А на мене ми е ясно
как го прави мълчаливо -
кара те да мислиш, че е бясно
поведението й обичливо.
Тя в сърцето си се смее -
този смях перфектно чух:
кара твойто да копнее
и за други ставаш глух.
Тя дори ти всичко казва -
мойта сладка Фабиела
и така на себе си доказва
всичко, само че не е дебела.