автор: Nezy

Щом огънят ТИХО гори в камината,
щом вече не ти е горчиво виното,
щом ръцете ти кротко спят на завивиката,
щом звездната вечер не ти се усмихва,
щом не палят есенните си свещи
минзухарите златни на хълма отсреща,
щом не видиш на облака бялата кърпа
и не те гъделичне на месеца сърпа,
щом не чуваш и нощната мандолина
на вятъра, сврял се на топло в комина,
щом не стръскаш снега от съседската вишна,
щом не...
Значи съм си отишла.