На П.
В средата на тълпата
усещаш как те обвива хлад
Ненадейно и за себе си
чувстваш се непознат...
Друг цвят добива
така познатият ти свят
Страхът може веднага
и да не проличи,
но в някое твое ъгълче
незабележимо ще се стаи...
Ще си кротува тихо,
ще се преструва
на безразличен...
притворил сякаш
в дрямка очи
Но той никак не спи...
и притворените празни очи
са хитрата клопка
за душата ти неспокойна
А цветовете
все по-бледи след това
ще стават...
докато накрая
в сивото само
ще се утаяват
И безсънен дори да стоиш
и за кой ли път
да разравяш пак
толкова отговори стари,
толкова отговори нови
на едни и същи въпроси,
кръгът ще се затвари...
И те обзема хлад
И пак си в кожата
на непознат