Случвало ли ти се е поне веднъж
да наблюдаваш децата в луна парка?
Заслушвал ли си се във падащия дъжд навън?
Вглеждал ли си се в лудия полет на пеперудите?
Загледа ли се в залеза на слънцето поне за миг?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато попиташ някого "Как си"
спираш ли, за да чуеш отговора?
Лягаш ли си всяка вечер,
прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Казвал ли си на своето дете "това ще го направим утре"
без в бързината да виждаш тъгата му?
Оставял ли си едно старо приятелство
да увехне, защото просто нямаше време да се обадиш
и да кажеш "здравей"?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд
губиш половината радост от пътуването.
Отхвърляш подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се и чуй музиката.
Преди да спре песента.
-------------------------------------------------------------------------------------
За съжаление не съм запазила оригинала на текста, за да го публикувам тук. Ако някой познае песента - да си признае :-)