автор: olik

Когато ме боля,
аз храбро стисках зъби,
не молех за подкрепа аз,
когато чувствах че не ми остават сили.
Не чаках да ме скриеш от дъжда,
измръзнала до кости и с коси на клечки,
а щом изпадах в някаква беда,
сама уреждах всички свои сметки.
А после застудя...
Напразно търсих топлина у теб,
разбрах - сърцето загрубя,
покри се с тъничка коричка лед.
Играхме тази драма дни наред,
но не можах да свикна с толкоз чужда роля,
сценарият накрая стана още по-превзет,
омръзна ми за нищо да не моля.
Наложи се да тръгна набегом,
от тази пиеса да избягам на мига,
не исках да ти казвам "Сбогом" -
ти сам ме тласна към това.