автор: Janie

Здравей мой сън,
завърна ли се скитнико?
Кога успя в себе си да събереш
толкоз багри, толкова очакване?

Здравей мой сън!
Здравей изморен от пътя скитнико!
Кога си спомни за очите ми?
Кога се събуди в дъшата ти милост?

Ако ти кажа, че съм изненадана
ще те излъжа, скитнико,
защото аз познавам самотата
и знаех - ще те доведе при мен!

Ако ти кажа, че съм премирала от болка
пак ще те излъжа, скитнико,
защото моята душа е като твоета:
безмилосттна към любовта си.

Ако пък ти ми кажеш, че си изморен
ще ме излъжеш, скитнико,
за твоя дух умора няма-
той е вечност, път, безкрайност.

Ако ми кажеш, че си мислил за мен
ще ме излъжеш, зная,
защото няма да е истина,
че си пътувал и мечтал за връщане.

Здравей и сбогом скитнико!
Кой бог сме рзгнивили с теб
та ни събра-ти скитник аз скитница
и ни наказа с кратки срещи.

Е, сбогом мой сън!
Сбогом скитнико!
По пътищата ще са наще срещи.
Ще бъдем винаги готови за докосване.