автор: Mysticism

Възродена, отново погледна към залеза - сива мъгла,
от походката бавна струеше горчиво възпята тъга
и мислите бързо се пръскаха на стотици димящи искри,
а стъпките тихо отблъскваха самотните тъжни следи.
Следите - забравени блудници земната твърд прекосили
се бяха изгнанически в необозримото скрили
ридаеха, викаха, молеха и пареха с откровение...
Желаеха своето простичко и едничко спасение-
да бъдат до бъднината допуснати!
И тя възродената обърна отново назаде глава
Изпрати в миналото своята доверена тъжна сълза
да дири следите и пътя да им просветли
да могат да достигнат до изгарящите бъднини.
Но те следите в прегръдка коварна от пръст
примамиха сълзата с нечовешко пулсираща лъст.
Срещата между копнежа и миналото се изцапа с кал
но възродената тръсна глава... света и все още бе цял..