автор: Melpomeni

Кой е твоят бог?
Наричаш го с друго име!
Забрави за истината, не търси началото.
Колкото света е дълга, историята
на една ръка дълбала
по ствола на самотно дърво.
Друга ръка докосвала тъжната следа.
Познаха се. Безкрайна вечност.
Миналото изрича се с твоите устни.
Тайни шепоти, скрити шепоти
Дъх на младост, дъх на старост.
Кратко дишаме, кратко живеем.
Моят бог, твоят бог едно са
в име, нежност и обич.
Кой беше ти? Коя бях аз?
Изплувала любов