автор: miglena

По плаващия хребет
на костенурков гръб
щурец приплъзва
звънливите си пръсти
и чули-недочули за Омагьосания лес,
Залезните стъпки забавят ход ...
На пътеката оставят
каменните си обувки.
Припърхват босокрило.
Поспират
за потайна чашка питие,
извиращо от пелиновите устни
на диворасъл лотос.
Прилягат
върху гърдите на бяла кошута
и през разцъфнали клепки
сънуват забрава.
Светулкови езичета изблизват
до последна капка умората.
По Залезните рамене
паячетата изтъкават прозирни криле.
Но здрачът-бухал ги съзира
и разкъсва с човка огърлицата
на привечерната магия.
Звездните мъниста
прогарят пъртината на Залеза
към Гарвановата Земя.
Там той ще снесе своето
сияйно-черно яйце.
И ще изчезне ...
А на утринта
от ранобудното гнездо
ще се излюпи
палав Залезко,
обувките му ще са с
ходила от лунна светлина,
с костенуркови катарами ...
и по цял ден ще разказват
приказки за магичността на Леса.