автор: Sirius

Самотен съм... Сърцето ми е свито...
Жестоката реалност ме срази...
Остана чашата със обич недопита...
В очите тихичко искрят сълзи...

Мигът на болката... мигът на Края...
Нечакан, нежелан дойде при мен...
Едва ли има смисъл да мечтая...
Остана спомен в сивия ми ден...

Така желаех те... Така те чаках...
Запълвах дните си с копнеж и блян...
Но ето че, мечтите в прах заспаха...
И на пътеката останах сам...

Макар че ме боли, сега, на края,
макар отхвърлен да се чувствам и сломен,
с душата и сърцето си желая,
да срещнеш истинската Обич някой ден!


21.12.2003
:)жоро