автор: ru

С теб общуваме прекрасно,
все накратко ...и е ясно,
всяка дума смисъл има,
но от мисли, даже в рима...,
няма никаква надежда,
да те срещна...
Пак поглеждам:
ти си все така далече,
и те мисля, всяка вечер...

Вече мина много време...
Търсиш Нея, а за мене
винаги ще си далечен,
истински приятел, вечен...
Но не знам дали ще мога
да остана с теб, /За Бога!..../!
Когато ти откриеш Нея
а за тебе все копнея...,
ще си тръгна, без да питам.

Ти разбираш, думи вплитам
във една надежда гола...
А душата ми, ... се моли...

...Може би, във теб последен,
вярвам днес, а утре седем
пъти аз ще те отричам...

Днес ела, когато те обичам!