автор: stihiqta

Защо трябва само аз
да ти доказвам,
че утрото е най-блестящо
в очите,
очите,които с копнеж те гледат,
че залезът е най-топъл
в ръката ,
ръката,която държиш...,
Полунощ далеч е още ,
но и да премине
магията ще си остане...
Защо да ти доказвам ,
че душата ми
лутала се по пътищата прашни
пак при теб ще се завърне
Копнежът по теб ли
или камъчетата
в обувките протрити
ще болят
Но тя ще се завърне
Защото сълзите изплакани
са само мои
и тъгата толкова личи
Защото самотата
в късен следобед
прозира в нишките на листата
и тревожна става тишината
Защото не поисках нищо
и всичко дадох
Защо да мога да го правя ,
а толкова не искам