автор: Kalina

Та сънувам, зер!
Нима пък ф дрямка
мужаф нощЯ да са задрема!?
Чи путледни ма ква съм
кату бледа сянка...
И нА с таквис ми ти учи червени...

Шса бикна веч!
Ши са припадна
ку беши по-насам миндеря.
Забрайх ляб, уда и сън,
биля заслабнаф..
И същу фтичи под капчук трипера...

Убичам та!
Ни щеш да знаиш,
напрау за гъби ма прувождаш.
Кажи сига зако такъф си,
ко са праиш!?
И кък далечи ми са вижда фторник...

Ши доди ден!
Ши са умекниш,
ръка биля ши ми цаливаш.
Утгоре ти шса блъсни либофта
и шти прустветни,
И ши са сетиш тозчас за мома Калина...

Сига ила!
Ни ща подире,
кугату кой знай ко ши стани.
Чи пугледни ма вечи, де,
амен ши умиргам!
И хем май страф, чи коту са закани...