автор: min4o

За един човек, който не беше пацифист, никога не е претендирал да бъде такъв и отдаде живита си за постигането на мира ...

Един шейх живееше в една не чак толкова далечна страна, страна свикнала с ежедневните убийства, атентати, сама инициатор на атентати. Тази страна не беше призната държава, но имаше признати лидери. Шейхът, за когото отделям тези редове бе религиозен лидер и духовен водач на близо 3 милиона души, хора станали жертва на една свръхвоенизирана нация, за която се смята, че управлява света и която от своя страна е преживяла нечовешки зверства не чак толкова отдавна, но това не и пречи да премине от другата страна на загражденията.
Един бе този шейх, бе изучил исляма в най-големите му тънкости, вярваше в газавата и я прокламираше. Не признаваше държавата окупирала родните му територии, а словата му хвърляха стотици младежи в самоубийствени атентати взимащи хиляди жертви. Казваше няколко думи и екзалтираните му последователи бяха готови да дадат съществуването си за едно по- добро, по-светло, по-човешко и по-свободно бъдеще. Умираха хора, едните доброволно, други ставааха техни жертви... Но в днешния свят няма невинни жертви. Или подкрепяш убийците или си срещу тях. Не можеш да гледаш как някой сипе бомби върху жени и деца и после когато от пепелищата излезнат камикадзетата и взривят твойто дете да се тръшкаш и да проклинаш. Кой е виновен. Кога хората ще спрат да мислят само за себе си? Защо когато някъде по света се взриви някой хотел примерно и измрат стотици човешки същества хората от другия край на света си казват:"Еми случва се, в такъв свят живеем. Но когато падне техният покрив върху главите им започват да се чудат защо пък точно на тях трябвало да се случи това, видиш ли те "терористите" са изверги, безпощадни и безмозъчни убийци. Дали? Що някой не се запита какво кара един човек по средата на житейския си път, в разцвета на силите си или пък човек със семейство и деца да се "накичи" с няколко кила експлозиви и да отнеме своя живот и този на много други. Сега както си седите във вкъщи, какво би ви накарало да излезете да застреляте 30 човека стоящи под неподходящото знаме. Ами нека ви подскажа: дали ако някой "случаен" снаряд ви разруши блока, убие майка ви, жена ви или децата ви няма да изпитате поне малко гняв срещу съществуващата безнаказаност за някои определени хора и нации, които уверени в своето могъщество и безнаказаност правят каквото си искат в т.нар. наши модерни демократични времена. И ако утре и вие,излизайки от дома си, бъдете застрелян, бихте ли оправдали един атентат извършен от останалия пълен сирак ваш последен син., който живее с ясната мисъл, че въпросът не е Дали?, а Кога? ще бъде убит и той.
И защо да не бъде убит? Та щом на редовно заседание на министерски съвет се взима решение да бъде убие един от най- влиятелните хора в окупираните територии, кой го интересува дали ще загинат още пет души, двеста или пък осем хиляди души. Може да ви изглежда прекалено варварско, да, ще кажете, че когато на оръжието се отвръща с оръжие се получава един омагьосан кръг, който освен това е и доста кървав. Така до изход от положението няма да се стигне. Но какво трябва да се направи. Ми именно всички ние да се противопоставим на статуквото, установено в света само защото носи облаги на определени кръгове от хора. Това обаче са същите хора измислили Хартата за човешките права, същите които провеждат омиротворителни мисии и "избавят" разни народи от дългогодишни мъки и тирании, за които те дори не подозират.
Освен това не трябва да гледаме на нашия прословут шейх само като на фанатичен религиозен водач, прокламиращ средствата на войната като единствени ефективни срещу същите. Трябва да се отбележи, че този шейх събираше стотици милиони дарения за откриването на нови училища, сиропиталища, за подпомагане на бедните, осакатените и осиротелите. Тези хора останаха без единствения си покровител, да той бе убит и това най-вероятно ще доведе до нова вълна от насилие, ще измрат и ще бъдат осакатени още хиляди хора, но всички те ще умрат с едно име на уста: Шейх Ахмед Ясин. Трудно ми е да му пожелая да почива в мир, тъй като знам че това е невъзможно. Поне за сега, поне докато хората не спрат да гледат света като безучастни случайни минувачи, които не ги засяга случващото се някъде си по света. Вашата плевня също може да се запали...