автор: miglena

Ухае ми на кактус,
поникнал
в свивката на планински лакът,
пробуден
от вековния си унес
с милувка
на кристалогласа чучулига.
Ухае ми на Речен дъх,
впивал зъби в планинската снага
безбройно милиони пъти,
пил
все до дъното на каньона ...
До безжизенност
опивал се
Дъхът,
но жаждата му все бездънна
заспивала.
В изригващи вулкани
насън се давела.
И
все
по-дълбоко
потъвала ...
Затова
има дни,
понякога цели сезони,
в които
Реката не се и пробужда
за Горната земя.
Само чучулигите напяват -
докато кактусите разцъфтят
до пламтящо-карминено,
как в обятията на своята пещера
там, в Омагьосаната земя,
Речният дъх
все
на милувки ухае.