автор: Marta

Отвинтваш фалшивите пръсти,
с които се бориш,
с които сочиш, заканваш се, спориш.
Които надигат чашата,
които барабанят по масата,
които държат юздите,
които са пръсти на дните.

Отвиваш ги и ги подреждаш.
После вадиш онези - нашите,
които ми дават надеждата.
Които са деликатни, които
чувствено, фино
ме просвирват между линиите,
четат ме между редовете,
които ме плачат.
Които ме светят.
Пръстите само за мен.
Вдъхновени.
Истинските.
Без съмнение.