Не бързай да прескачаш през оградата
почакай, имаш време да пораснеш.
Порадвай се на детството си принце
ще имаш време, за да се настрадаш.
Тук хората са глутница от вълци
те вият, драскат, хапят садистично.
Отсам е грозно като преди буря
а дяволът и господ се обичат
Не идвай тук, не вярвай на утопии.
Лъжа е че отсам ще ти хареса.
Ти стой оттатък, там е топло.
Росата сутрин плаче на тревата.
Там утрото, е като мека музика
А тук е студ и мрак и одеалото
е скъсано, продупчено, прояденоо
от злоба, завист и егоцентризъм.
Които са основните ни ястия,
десертът ни е доза егоизъм.
Тук думичката щастие е мръсна
Приятелю повярвай ми аз зная.
Тук злобата ни е годежен пръстен
за нея се венчаем щом преминем,
от онзи свят в сегашния, различния.
Затуй ти казвам бързай, ала бавно.
Защо да изпреварваш неизбежното.
Веднъж да дойдеш и ще ти хареса
Ще се вживееш и ще се отпуснеш.
Ще страдаш, а ще мислиш че се радваш
И ще умираш бавно, недвусмислено.