Тъмна стая.
Клетка в единия ъгъл,
по решетките -
отложена
ръждива тишина.
Лепкави пластове
застинало междувремие,
заключено с катинар.
Шум от плахи,
несигурни стъпки.
Прашни - вървяли са дълго...
... тихо превъртане на ключа
и изведнъж
Някой отваря вратата широко,
ухаещ на лято,
на синьо,
Жълтата птичка
излита неистово
инстинктивно
нагоре
с отворени очи-небе,
но след миг
замира страхливо,
уплашена, че е забравила да лети.
Всяка нощ след това,
заспивайки отново,
си припомня -
толкова пъти
е летяла насън...
Разперва криле,
а синьото
е в очите й.