автор: Caniko

Още една от моите японски приказки, подбрани и преразказани за теб.

ОГЛЕДАЛОТО НА СТРАННИКА

Живял в далечни древни времена
в къщичка самотна край брега
достоен мъж с любимата жена
и с красивата си малка дъщеря.

Какво съдбата им поднесе,
какво се случи с тях ? -
от горска фея го разбрах,
на Миками тайната узнах.

На път за дома сред старата гора
от странник-търговец с дълга брада
подарък получи Хидеки за свойта жена,
която го чака самотна в нощта.

Тъй често Миками стояла сама,
че молела Бога за свойта мечта
да бъде на някоя малка звезда-
Как ли изглежда от нея света!?

Хидеки се върна от дългия път,
целуна Миками и малката Кейко
подаръци даде с много любов,
уморен потъна в сън дълбок.

Кейко разглежда в пълен захлас
красива кутия с бойчки и лак.
Тя вече рисува и може да пише
на листите бели скрити под тях.

В огледало стариннo Миками се взира.
Пак е момиченце малко, щастливо,
пак е девойка с устрем крилат
В плен на мечтите си смели, красиви.

Огледалото старо в миг се обърна.
Нещо странно в средата му зърна -
бляска и сякаш на нея шепти :
Миками, не бой се, а мен докосни!

Докосна Миками блестящия кръг
дъх притайла в своята гръд.
Пред нея светът се разтвори.
Стой тя сред звездни простори.

Прекрасна девойка към нея върви.
Ръка й протяга, на нея шепти:
Тцутахиме е моето име, ела! -
на гости те каня аз у дома.

И ето Миками е в нейния замък
в градина от пясък и камък
с разцъфнали звездни цветя.
От тука Земята ни синя видя.
В храмове на звездни мусокеси
се трудеха безброй тцукеси -
художници, поети, музиканти
сънища творяха тез таланти.

Миками гледа и се чуди:
сънища различни има -
едни са страшни и ужасни,
а други толкова прекрасни.

В тоз далечен звезден свят
Всеки си има земен събрат,
С радост радоста му удвоява
С тъга тъгата намалява.

Всяка нощ Дорима ни огрява,
сънища заслужени ни подарява
внушава ни да бъдем по-добри,
с усмивка да се будим във зори.

Миками е отново у дома...
О, Боже! - сън ли бе това ?

***
Това се случило много, много отдавна, но и до ден днешен чудната история за огледалото на Матцуяма се разказва от поколение на поколение.
В древни времена в една отдалечена част на Япония живеели мъж на име Хидеки и жена му Миками. Те били благословени с малко момиченце Кейко, което обичали силно и било смисъла на живота им.
Често се налагало Хидеки да пътува по работа до далечно Киото. Винаги, преди да потегли на път, поръчвал на дъщеря си да е добра, да слуша майка си и да й помага. Веднъж той казал на жена си, че ще й донесе подарък, който ще оцени много високо. Всъщност, това било неговото огромно желание. След като си свършил работата в Киото, посетил много търговци, но така и не намерил нещо, което наистина да е изключително и впечатляващо. Много се натъжил, че не можал да изпълни обещанието, което дал на любимата си жена. С мъка в сърцето потеглил по дългия път към дома. Вече се стънмявало, когато навлязъл в гората на високата планина, през която преминавал пътят. Поседнал под един бор да си почине. Незнайно от къде се появил старец, който го поздравил по име и седнал до него.
"Много си тъжен, Хидеки-сан, какво измъчва душата ти?"
"Откъде знаете името ми?" - попитал очуден Хидеки.
"Ех, млади момко, аз съм Матцуяма и познавам всеки, който поне веднъж е минавал през тази гора и тук под тези борове е отправял молитви към Бога да благослови семейството му. Кажи ми сега, защо си тъжен Хидеки-сан"
"Моите почитания, Матцуяма-сенсей. Ти много си живял и много си видял, може би ще ми дадеш ценен съвет. Аз често пътувам и жена ми Миками остава сама в къщи. Обичам я много, защото тя е душата на моя дом, защото ме дари с дъщеря, която направи живота ми по-богат и красив. Обичам я много и й обещах подарък, който да оцени високо. Посетих всички търговци в Киото, но не открих това, което би й доставило истинска радост и би направило дните й на моето отсъствие по-малко самотни."
"Чувствам, че желанието ти е много силно и искрено. Не се притеснявай! Когато си идеш у дома, ще видиш, че жена ти и дъщеря ти ще бъдат много щастливи."
На другия ден Хидеки потропал на входната си врата. Жена му и детето му изтичали, поели голямата му шапка и сандалите. Седнал на бялата рогозка, отворил бамбуковата кошница да извади багажа си и чул радостния възглас на дъщеря си:
"Каква прекрасна кутия! Но тя е за мен! - на капака й е изписано името ми."
Хидеки бил не по-малко изненадан от момиченцето си. А до лъскавата кутия видял овехтяла кожена торба, на която било избродирано името на жена му. Подал я на Миками. Вътре имало метално огледало. Миками за първи път виждала огледало. Едната му страна била гладка и отразявала лицето й, така както водата на планинския поток, но много по-ясно. Хидеки се загледал в гърба на огледалото. Талантлив художник бил изрисувал боровата гора, в която срещнал странния старец. Не вярвал на очите си - сред нарисуваните дървета се появил самият Матцуяма и изчезнал. Прошепнал: "Благодаря ти, който и да си ти!"
Миками и Кейко в щастлив унес разглеждали подаръците си. Хидеки бил така изморен, че неусетно заспал много дълбоко.
И тогава се случило чудото.
Огледалото в ръцете на Миками се обърнало и сред нарисуваните борови дървета тя забелязала странно сияние. Каточели някой я подканял: "Хайде, Миками, докосни сияйния кръг, хайде, не се страхувай!" И тя го докоснала. Блеснала ярка светлина и изпълнила цялото пространство. Миками се озовала сред красива градина, с непознати, но прекрасни цветя. Омаяна от тази прелест не забелязала как и кога до нея се приближила девойка в бяла рокля и с шапка,в която се отразявало цялото звездно небе.
"Здравей! Аз съм Тцутахиме, аз съм принцесата на Дорима и те приветствам с Добре дошла в Сияйния замък!"
"Но как, как се озовах тук?" - попитала изумената Миками.
"Ти притежаваш едно от вълшебните огледала на Матцуяма и едно от твоите желания се сбъдна. Ти си на Звездата Дорима. Виждаш ли тази синя планета - там е твоят дом. За тези, който са в него, времето е спряно до твоето завръщане. Така никой няма да узнае, че си ми гостувала"
Принцесата й подала ръка и я повела през градината на чудния замък.
"Знаеш ли, Миками, от къде идват сънищата?"
"Много пъти съм се питала, но не знам."
"Сега ще ти покажа нещо много специално. Ще ти представя нашите тцукеси. Те са художници, поети, музиканти, те са творците на сънищата. Всяко живо същество на Земята си има своя тцукеса. През целия ден тя е с него и му внушава да обича хората и природата, да се труди, да живее почитайки Бога. Когато си легне да спи, в зависимост от случилото се през деня, тцукесата му изпраща сън, какъвто заслужава. Това е урок и подарък от Тцутакоугоу - кралицата на Дорима."
Миками слушала с огромен интерес и наблюдавала работата на тцукесите, които се трудели в залата на Зората. Пеели радостни песни и сътворявали прекрасни сънища. Били безрайно щастливи да ги дарят на земните си събратя. С особена любов творели за децата. Миками била очарована от красотата и музиката, които изпълвали залата.
Тцутахиме я повела по-нататък. Отместила с поглед една огромна скала обсипана с цветя, която бързо се затворила зад тях. Озовали се в мрачна и страшна гора - залата на Мрака. Тук също сътворявали сънища, но страшни и ужасни. Миками се свила в ъгъла от уплаха. Навред съскали змии, сгромолясвали се канари, лумвал изпепеляващ огън, носел се зловещ кикот . . .
"Но защо, защо, скъпа Тцутахиме, тези тцукеси правят това?"
"Много ни е мъчно, че не всички хора на Земята разбират нашите послания. Всички дела извършени от един човек проникват в духа на неговата тцукеса. Ако те носят злоба, ярост, жестокост, тя страда ужасно, защото тези сили погубват красотата й и я захвърлят тук, в залата на Мрака. Тук тя сътворява сънища, които са наказания за земния й събрат. В съня си той трябва да преживее всичко, което е причинил на другите. Така го кара да се замисли, да се разкая. Тя иска да пробуди добротата в душата му."
"А ако не успее?"
"Горката тцукеса, остава тук и чака новото му прераждане. Той първо ще се прероди в куче и ако някой го обикне много силно, заради предаността му и заради това, че е незаменим помощник на господаря си, след 400 години отново ще е човек. Но ако бъде свирепо и зло куче, ще трябва 1000 години да се преражда в различни животни и чак тогава след още 300 години ще се прероди в човек"
"А ако успее и земният й събрат стане по-добър, какво ще стане тогава?"
"Неговата тцукеса се връща в залата на Зората и започва там да твори. Но тя е с гърбица пълна с някой от най-страшните му сънища и от време на време му изпраща някой от тях, за да му напомнят, че лошото винаги се завръща при този, който го е направил. Ако се е разкаял от цялата си душа и е изпълнен с милосърдие, страшните сънища от гърбицата на тцукесата изчезват и така докато тя отново засияе с цялата си красота и душата й прелива от щастие, че е спасила душата на земния си събрат."
Миками се замислила. Найстина, защо някой хора са толкова лоши. Сърцето й се изпълнило с благодарност към тцукесите, които така искрено и всеотдайно помагат на хората.
"Скъпа Тцутахиме, - казала тя - аз се възхищавам от тези мили същества, които се трудят неуморно, за да стане животът на нашата планета по-щастлив и красив."
"Ти, Миками, също ще можеш да помагаш на хората. Те ще ти разказват своите сънища и ти ще им помагаш да ги разберат правилно."
Тцутахиме я повела обратно към езерото в кралската градина.
"Време е да се разделяме. До нови срещи!"
. . . . . . . . . .
Ослепителен блясък накарал Миками да затвори очите си. Когато ги отворила, видяла, че е у дома си. Хидеки спял дълбоко, а Кейко рисувала върху голям бял лист. Стояла с огледалото в ръка и се чудела дали е сънувала или всичко това, найстина се е случило. Сред нарисуванaта на гърба му борова гора нещо се размърдало и ясно видяла една тцукеса да й се усмихва закачливо изписвйки името й с малки светещи звездички. После всичко изчезнало.
От този ден насетне Миками никога не била сама. В дома им прийждали хора от цяла Япония да й разказват какво са сънували. Тя им помагала да разтълкуват сънищата си и да разберат техните послания.
Минали години.
Един ден на вратата почукала една красива, но с лош поглед жена на име Курото. Тя била много изплашена от своите сънища. Втурнала се към Миками и искала кошмарите й да бъдат прогонени. Не приемала, че вината е нейна. Миками й обяснила, че тежък грях тежи на съвеста й и ако не се разкая и не положи усилие да поправи сторените злини, кошмарите й ще я следват до края на живота й. Тя не само, че не се разкаяла, но била убедена, че Миками не желае да й помогне и я заплашила с отмъщение.
Всяка сутрин Миками излизала рано на разходка из гората, плувала в близкото езеро и пиела вода от извора. Един ден Курото се скрила в храстите над извора и щом Миками посегнaла да загребе вода, сипала в нея отрова. След като Миками изпила водата, видяла как една отвратителна крастава жаба изкача от храстите.
Не дълго след това жената на Хидеки се разболяла тежко и почувствала, че скоро ще умре. Повикала своята малка дъщеря и й казала:
"Скъпо мое дете, когато си отида от този свят, грижи се за баща си. Аз ще ви липсвам, след като ви напусна. Вземи това огледало. Когато се чувстваш много самотна и имаш силно желание да поговориш с мен, вземи го, погледни между нарисуваните борове и ще ... "
Не успяла да довърши мисълта си и умряла. Горката Кейко! Плакала така неутешимо, че Тцутахиме й изпратила дрямка и пророчески сън : Кейко поглежда в огледалото и вижда образа на майка си. Това й дава сили и спокойствие. После го обръща и погалва нарисуваната гора. Майка й идва при нея и я утешава.
Минало време и баща й се оженил повторно. Неговата съпруга не била много мила към доведената си дъщеря.
Малкото момиченце помнело думите на майка си. Скривало се в ъгъла, забравяло за всичко друго, вземало огледалото и се взирало в него. То виждало своята майка, но не болна и измъчена, каквато била преди да умре, а млада и красива, щастлива и усмихната. Тя излизала от нарисуваната гора, сядала до нея и я поглеждала с такава любов ... И вместо Кейко да й разказва колко е нещастна, започвали да си бъбрят за разни неща, който я развеселявали и изпълвали с енергия.
Един ден се случило така, че мащехата видяла момичето да стой свито в ъгъла над някакъв предмет, който не можела да види добре, но чула че момичето си говори само. Тази невежа жена, която мразела детето и вярвала, че в отговор на нейните чувства и то я мрази, си въобразила, че Кейко прави магии. Въобразила си, че вижда как тя прави изображението й и забива игли в него. Завладяна от тези чувства мащехата отишла при съпруга си и му обяснила, че неговото лошо дете прави заклинания и иска да я убие чрез магьосничество.
Когато Хидеки чул тази необикновена история, отишъл право в стята на дъщеря си. Той я изненадал и тя щом го видяла бързо скрила огледалото в ръкава си. За първи път виждала баща си толкова ядосан. Самият той се опасявал от гнева си. Повторил пред дъщеря си разказа на мащехата. Когато Кейко чула тази ужасяваща история от устата на баща си, го погледнала с големите си тъжни очи и му казала, че го обича толкова много, че никога не би помислила да убие жената, която за него е скъпа.
"Какво скри в ръкава си?" - я попитал бащата само наполовина разгневен и все още недоумяващ как е възможно тя да извърши нещо лошо.
"Огледалото, което подари на моята майка, и което тя ми даде в предсмъртния си час. Винаги когато погледна в неговата бляскава страна, аз виждам лицето на моята скъпа майка, млада и красива. Когато сърцето ми плаче ..., ох, когато то плаче така неутешимо, аз изваждам огледалото и лицето на моята толкова скъпа майчица, с толкова мила усмивка, ми дава спокойствие и ми помага да понеса тежките думи и лошия поглед на моята мащеха."
Мъжът разбрал всичко и не можел да си прости, че залисан в работа не забелязал мъката в очите на детето си. Обикнал дъщеря си още повече за нейната любов и уважение към родителите.
Дори мащехата се почувствала виновна, когато научила какво в действителност се е случило и помолила за прошка. И това дете, което вярвало в любовта на майка си, простило и лошото завинаги напуснало този дом.
Хидеки си спомнил за милата и добра Миками. Мащехата почувствала, че повече в този дом е нежелана и заминала някъде на далеч.
Боговете решили да възнаградят горката Кейко. Направили така, че баща й да срещне една прекрасна дама, с благородно сърце и с благия поглед на майка й. Тримата заживели щастливо и дълги години се радвали на любовта, която стопляла сърцата им.
Огледалото на Матцуяма стояло до леглото на Кейко. Всяка вечер преди да си легне, тя разказвала на майка си колко е щастлива и й пожелавала лека нощ.

Цанка Шишкова, "Приказки от Япония" , стр.39