Какво ми остана след теб?
Вместо замъци с пясъчни кули
Изрязвам и слепвам грижливо картонени,
А от клепките ми се отронва самота.
Мълчание...
Очакване...
Трепет...
Рисувам облаци.
Рисувам слънца.
Пиша стихове.
И вечер замечтано броя звезди,
За да усещам, че не съм сама.
Каквото още има да се случва,
Оставям го на времето,
Което не лекува.
Мракът е надникнал през прозореца.
Сега сърцето ми е пълно с тишина.
Наслаждавам се
Единствено на тъмното.
Тихо е в душата ми.
Слушам все същата бавна песен до втръсване
И се чувствам истинска.
Колко много ми остана след теб...
24.05.2005 г.