Дори и мисълта ми си натиска
парцалите за да ги кърпи
със светещата в мрака нишка,
която ни дели и свързва.
А от студа се пука и разпуква
и разпилява на кристали
в простора погледът ми, както
светът - в калейдоскоп от стихове.
Притеглянето тази нощ е слабо,
за туй тя лека е за теб в леглото.
От топлото ти дишане обаче
сънят ти се рисува на стъклото.