След края на втората бира
която очите ми сбира.
След четри ракии, салата
зове ме, зове е кревата.
Обаче, мечтая да има
не лято, не пролет, не зима
и даже въобще не ми пука
дали ще умирам от скука
след днешният футболен ден.
Какво ми остава на мен?
Да пиша любовни сонети?
Или да раздавам съвети,
как скуката да задушим?
Не,не по добре да мълчим,
да не разпалваме спорове,
да не надничаме в дворове,
които са така построени
че, ще минат без теб и без мене,
и ще останат без глъч
изригвали някога злъч
безсмислена но безпощадна
злъч някак неистинска ,площадна
донесла на някой изгода
( нали е излъгал народа)?
На други хомут и ярем
оглозган, опоскан съвсем
от грижи за него -ЧОВЕКА
тъй било е няколко века
преди да ни каже Европа
че можем ,но..трябва ни сопа
и някой да ни аплодира ...
Е... може ,но дайте ни бира
или пък поне вредни емисии
Да!!!Можее и някой комисия
да ни изпратят, със временна мисия,
да ни оправи системата.
но да се върнем на темата.
позната отдавна е схемата
народа след няколко бири,
виновни навсякъде дири.
eririo