автор: stihiqta

"Ще бъда сянка на твоята сянка..."
Помниш ли как си го обещавахме...дните се нижеха ...сенките се стопяваха...после отново се появяваха,подвласни на слънцето ,на уличните лампи...Дори се спотайваха в мрака(и до днес се чудя,те какво ли правят там,съвсем невидими)Понякога точно ни копираха -движенията,докосванията,дори минаха една през друга,дори се разминаваха една с друга...Сякаш водеха свой собствен живот-свободен и дистанциран от нас,лек и примамливо безплътен...и се изнизваха точно на най-интересното.Чакай,дали така беше? ...може би до момента, в който ние самите се превърнахме в сенки...сякаш душите ни напуснаха телата и отнесоха истинската ни същност ...А ние така и не изпълнихме обещанията си...