автор: ariel_b

Ще падна в ръцете ти
като зряла праскова.
Ще преливам от сок
и от сладост.
А ти - осезаемо ожаднял -
ще събираш с устни
мъха по кожата ми.
Цяла вечност
не си ме вкусвал.
Нацелувай ме.
Изпий ми влагата.
Откъсни цвят
от дъха ми…
За да легна
миг преди утрото
укротена и хладна
до теб.