Приятелството? Всеки го разбира по свой си начин...
Замислял ли си се какво значи приятелството за теб? Сигурна съм, че си.... Всеки в един момент от живота си, го е сторил. Интересното е, че хората го разбират по свой начин и го следват твърдо.
За мен например, приятелството стои над всичко. Отдавам му се изцяло. Даже го предпочитам пред интимните отношения. Въпреки, че обожавам секса, се оказва, че за мен е по - важно да съм преди всичко приятел с този човек. А и ако имам нужда да задоволя нагона си, мога да го направя с всеки. Но приятелство с всички не съществува. За приятелите си съм готова на всякакви компромиси. Способна съм да пренебрегна целия околен свят, за да задоволя душевната или материалната нужда на близък човек. Изоставям всичко, за да помогна. Не очаквам нищо в замяна. Но се чувствам безкрайно щастлива, ако знам, че този човек е способен на същото, заради мен.
Замислих се отново над тези неща, защото "приятелите" ми ме провокираха. С всеки изминал ден се убеждавам, че в приятелството хората проявяват най - силно егоизма си. Винаги се разочаровам. Мисля си, ще си направя изводи за бъдеще, но уви... пак се ядосвам. И това е част от приятелството, да умееш да прощаваш.
Хората търсят подкрепата ти, когато имат нужда да споделят. Чужденците плащат на психоаналитици, а ние за това си имаме приятели. Изслушваш ги, ако се нуждаят от съвет - даваш го, от пари - услужваш им, от любов - прегръщам ги и ги целуваш. Но, когато ти търсиш това у тях, колкото и много да са те, всички те се оказват твърде заети. Тъжно е... много тъжно... и боли... адски боли. Очите ти се насълзяват, душата ти страда. Сдържаш болката в себе си, защото смешното е, че ако споделиш разочарованието си от тях, в много случаи оставаш без приятели. В такива моменти хората казват, че разбираш кои всъщност са такива. И в крайна сметка какво се оказва, че цял живот търсиш с кого да споделиш сърцето си, любовта си, желанията, мислите си. Търсиш партньор за интимния си свят и партньор за останалия свят. По пътя срещаш много, които изпълняват тази роля за кратко или за малко по - дълго. Но в даден момент пак се оказваш на пазара за човешки души.
Понякога се чувствам прекалено уморена от това непрекъснато търсене. Чудя се понякога, от къде намирам сили да продължавам да го правя. Май в това е смисъла на живота. Да намериш най - доброто за себе си. А то очевидно предстои. Така, че се въоръжавам и продължавам. И си пожелавам: Bon voyage!