Жалко е любов да търсиш,
щом тя при теб не е дошла.
Страшно е със нея да се бориш,
ако ти е вкопчена в гърба!
Когато любовта е цел - това не е любов, това е сделка с душата... А всяка сделка си има цена! Цените пък винаги играят... И най-накрая всичко опира до бизнес - колко добър бизнесмен си! Доста бизнесмени фалират..., други загубват душата си...
Когато Любовта ти избие вратата и влезе със взлом - ограбва те! Превръща душата ти в хаос! Убива те, или те оставя полумъртва! С последни сили започваш да ремонтираш вратата... И я правиш здрава! Не защото останало е нещо за грабене... Просто защото ти се иска да поспиш след безумното чистене... и подреждане!
Сутринта се събуждаш - някой тихичко хлопа. Поглеждаш през шпионката - пак тая Любов неуморна! Усмихва се лукаво, носи ти панделки/да ти пристегне врата/ и кошница с ябълки/от отровните/! Не, не... вратата е здраво направена! Отпращаш я с извинение, че си жълтеничава... (ех, щяла да мине по-късно... като оздравея )
Взимаш душ! Всичко е минало, няма Любов - светът е чудесен! Има само обич - чиста, нежна, прозрачна обич към всичко и към всеки! Ти пак си свободна! Само че... тая Лъжа, че си болна! Нали не обичаш Лъжата! Дори не харесваше и благородната и сестричка... Отвратителна си! С Лъжа се спасяваш! Ами ако ти стане навик?! Не, не... няма да се повтори това! Гадна лъжкиня! Защо не и каза на тая Любов, че е вещица! ...
...Вървя си замислено и се самоупреквам. Е, всяка грешка може да се поправи, нали? Ще се постарая да направя това - ще и извикам в очите, че съм лоша, че не съм от тия, гостоприемните, ще извадя пистолета... , ще стрелям! Стига само ме е нападала! Нека да я заболи и нея! А пък и това си е самоотбрана, не е престъпление... Да, да, да... оправдавам се пак! Знам, че изобщо не мога да стрелям... даже и с думи! ...
...Някой ме вика по име... Излизам от унеса! "Здравей, моя Любов!" - казвам усмихната! Очите ми греят, в косата ми гонят се слънчеви зайчета, гласът ми е огнен, а тялото - водопад необятен... "Е, заповядай, Любов, ела, прегърни ме! Хлърли се на врата ми, удуши ме!"... Тя, Любовта, познава ли Свежест?! Май не обичаше да я пръскат в очите... А огъня?! Единствено тя май умееше да изгаря... Не обичала да и светят..., обичала тъмното... Абе тая Любов въобще може ли да обича?!...
...И гледам изведнъж - смалява се... ставя малка ... прозрачна, разлива се... изпарява ... изчезва...
Ама тя си отиде?! Водопад от искри и стихия разля се по улаицата... Помиташе хора, не, не ги давяше, разтрисаше ги, изваждаше ги от шока, даряваше им живот!
Сбогом, Любов! Не се опитвай да се върнеш... Казват, водопадите били сълзи!