автор: ru

Пътувах дълго...
От умора
нозете ми съвсем не ме държат...
Срещах много изгреви
и хора,
но пристан тих,
аз нийде не видях..

Исках само да приседна,
за малко,
за минута-две,
някоя вълшебна вечер,
да гледам
звездното небе..

Но звездни вечери
не случих.
Облаци закриха
цялото небе.
Проправих път,
към себе си, научих,
че има някъде
щастливи брегове.

Достигнах бряг,
/преплувах океана/,
където всичко е любов,
и нямаше ги там
ни Злоба, ни Омраза,
и всеки беше
за Любов готов...

А по-нататък
на лазурен остров,
срещнах теб,
живееше самин.
Чакаше ме, още...
да пристигна ...
Вярваше единствен ти
във мен.

Душата ми,
окъпана от слънце,
открила своя дом,
запя..
Защо й са звезди,
когато сутрин
оглеждам се
във твоите очи...