Трябваше ли да те срещна?!
В погледа ти аз потъвам.
Да си тръгна, нямам сили.
И въпроси ме разпъват.
Всяка нотка на гласа ти
като вино ме опива.....
Взе ми воля и безумно,
те обичам... и съм жива!
Може би и ти, безсилен,
вървиш към мен,
а в мислите си тайно,
мечтаеш да се срещнем,
мили,
все едно къде, но явно...
Може би...., но си далече
и делят ни разстояния...,
и като присъда, вечна,
/нелогични изпитания/
аз те чакам, отдалече
да пристигнеш, ти реален.
Да те чакам, сила вече
май не ми остана...
Трябваше ли да те срещна...!?
Стига с тези изпитания!