Ти
ме гледаш през мрежа безвремие.
Аз
съм нещото, дето е винаги там.
Ти
си свикнал с мен като с топлото време.
Аз -
дали така стига ми, никак не знам…
Ти
ме обичаш? Или пък себе си...?
Аз
съм черешката в твоя коктейл.
Ти
не сънуваш мен. Дневните бледности
аз
съм събрала… в досаден десен.
Ти
си утрото, с което се будя.
Аз
съм остатък от нервния ден.
Ти
пошепни ми как да прокудя
аз
сланата, попила във мен..?