автор: Alexey

тиквен фенер на твоите рамене,
запалваш го. имената си
повлачваш като скъпоценен дар

към мен, към мен, към мен... що за
прогнили дробове
са нужни във църковния търбух.

днес не продавам индулгенции.

днес съм скъпа,
много
скъпа -

твоето лудо хало, оправданието
за лунатичните ти стъпки
по перваза

когато гледаш как се събличам
когато ме поставяш в рамка пред окото си

невинна съм до безпаметност

до последната червена жилка, неврозното
сърце и реквиема

на твоя
убийствено скучен живот.

ето
"това е лудост, кейт"

кейт,
една свръхчовешка амеба,
би искала да се самоубие.

тънките, невронни пипалца, ореолът
на перверзното дете
ще изтънеят. кейт е библията
на поколения некадърни писачи...

...
това е глупост, кейт...

...
безразличието ми не е метафора.

изличавам се като афиш,
като дислексно
обяснение в любов.