Пусто женско парти снощи
още мислите ми пощи.
Нямам махмурлук въобще,
(нека да се отчете)
но получих смехобол,
главобол и сълзобол.
Имам и коремни спазми
от мненията метастазни.
В тесен прозаичен кръг,
никой не каза ни"Млък!",
за да се изкажа вещо,
щото съм голямо нещо.
Щом обсъдихме мъжете,
пресата и стиховете
се заформи буен спор
за пълнежи и подплънки
на мозъчните самогънки.
Всяка се изкара проста
и наивничка до кости.
Не че толкова ни няма-
ехааа, има ни и как! -
Само дето няма драма
без един поне котак,
дето да ни се навърта
и пред който да седим -
нежни, мили, па и умни
и през мигли да мълчим,
и да се понаглезорим,
да отпиваме едва,
от коктейлите с маслини-
всичко туй е суета.
Тъй че, женско парти, дами
е решително добро,
предпочитано събрание
без най-нужното ни зло -
половинките любими
дето ги топиме в рими .
Неглиже и по пантофи,
може с бримка на чорапа ,
домакинята - с ролки.
Гостенките да си лафят
без изобщо да им пука -
нещо да не изтърват.
Няма го "ухото" тука-
другаде е днес мъжът.
Даже да се скъса копче -
кой ти гледа - но проблем,
сваляй блузата и шием-
- Брей, къф марков сутиен! ;)