автор: Amar

Разпилей ме под хълбока на залеза...
Не, в косите му вплети ме -
пурпурночервените.
Втъкни ме като шнола,
не, направи ме на опашка,
на плитка,
на кок,
на кичури...
Искам да залязвам
с теб
като мечта,
като видение,
като спомен,
като тръпчинка
на твоята буза,
като бенка на ухото.
Като обещание
за ново утро...
Като вричане за
предпоследен залез,
в който да ме
нарисуваш - с устни.
Бъди художник!
Бъди крадец на залези...