автор: Mojsei

Метаморфозите
на
приятелството


Умът си, волята, сърцето
поднесох ти като подарък,
съглеждайки у теб детето
с дух безкройно ярък.
Да сторя туй посмях,
подготвяйки ти паметта
да стига и до смях
чрез порива на радостта.
Постигнатото между нас е малко,
накуцвайки в борбата за доверие,
но да го загубим ще е жалко,
защото не разчитам на поверие,
че приятел в нужда се познава,
а зная, че приятелят с радост те дарява.