автор: Mojsei

Книга трета. Библията - загадка на вечната човечност

Част пета. Повторно разясняване на закона
( Продължение )




Глава двадесет и първа. Мерки против оскверняване

1.Ако в полето се намери труп на убит човек, без да се знае кой е убиецът, се принася жертва за омилостивяване и старейшините на най-близкия град полагат клетва, че нямат нищо общо с извършеното престъпление.
2.От пленниците може да бъде взета жена за съпруга като се уточнява процедурата как да стане това, както и реда за освобождаването от нея, ако не оправдае очакванията.
3.Урежда се реда за наследяване от деца, които са родени от две жени на един мъж като се зачита първородството, независимо дали първородният син е от любимата или от нелюбимата жена.
4.Ако се намери упорит и непокорен син, който не се вслушва в думите на родителите си, те са длъжни да го предадат на съда на старейшините, които го осъждат на смърт чрез убиване с камъни.


Глава двадесет и втора. Правила на поведение

1.Всеки е длъжен да се погрижи за загубения добитък на съседа си ако го открие.
2.Носенето на мъжки дрехи от жена и на женски дрехи от мъж се обявява за грях.
3.Регламентира се поведението ако някой намери птиче гнездо с малките и майката, как да се оформя покрива на новострояща се къща, лозето да се засажда с еднородни семена.
4.Ако се установи, че булката не е девствена, тя се наказва със смърт.
5.Ако някой легне с омъжена жена и двамата се наказват със смърт.
6.Ако някой легне със сгодена девица в града, наказанието и за двамата е смърт. Същото нещо, ако се случи на полето, оневинява девицата, защото, след като е извикала, не е имало кой да й помогне.
7.Ако някой легне с млада, несгодена девица той следва да плати глоба на баща й и да я вземе за жена за цял живот


Глава двадесет и трета. В подкрепа на святостта

1.Святостта на събранията се постига като на тях не се допускат тези, чийто пенис е отрязан, незаконородените и хората от пллемената на амонците и моавците, отнесли се лошо с израилтяните при излизането им от Египет.
2.Утвърждава се доброжелателно отношение към едомците като братя и към египтяните, в чиято земя израилтяните са се развили като народ.
3.Издига се изискването преди отиването на война да не се върши неприятна работа, за да не се понижава боеспособността.
4.Утвръждава се изискването за чистота на общуването като всеки, който е нечист, да напуска общността докато се пречисти.
5.Святостта е тъждествена на чистота и в тази връзка се издигат норми и правила за поддържане на хигиената на стана.
6.Слуга, избягал от господаря си, има право на убежище сред израилтяните.
7.Полигамията се заклеймява като недопустима мерзост.


Глава двадесет и четвърта. Други норми

1.Трябва да има пълно съответствие между обещанията, които се правят и тяхното изпълнение.
2.Мъжът може да разтрогне брачните си отношения като напише на жена си разводно писмо.
3.Младоженецът не ходи на война една година след сватбата.
4.Лихварството по отношение на брата се забранява.
5.Животът не може да се превръща в предмет на залог.
6.Търговията с хора или поробването им е престъпление, което се наказва със смърт.
7.Саморазправата при уреждането на заемните взаимоотношения се забранява.
8.Незплащането на заплатата на наемните работници е онеправдаване, което се признава за грях.
9.Вината за сторените грехове е персонална.
10.Манипулирането, като процес на накърняване и изкривяване на съдбата на другия човек, се обявява за грях.


Глава двадесет и пета. Право и нравственост

1.Съдиите са длъжни да съдят справедливо като, в същото време, присъдите не трябва да бъдат унизителни.
2.Правото на девера да вземе жената на починалия си брат се основава на грижата за запазване на собствеността в семейството. Онзи, който се отказва от тази си длъжност бива осмян публично от братовата си жена, която му събува обувката и плюе в лицето му.
3.Ако някоя жена, в стремежа си да освободи мъжа си от ръцете на побойник, хване последния за фалоса, то тя е извършила престъпление, което се наказва с отсичане на ръката й.
4.Трябва да се живее по закона на правдата, а вършенето на неправди се признава за мерзост и затова такива хора се обричат на забрава.


Глава двадесет и шеста. Благодарност и святост

1.Разработва се ритуал на багодарност за влизането в обещаните земи чрез принасяне на дарове от всички земни плодове.
2.Святостта се постига чрез познаване, опазване и изпълнение на предписанията, представляващи проверен опит от живота на предците ни.
/ Следва /