автор: ESEN

Гледам морето, питам небето
как така аз остарях?
Бях романтична - сега съм себична
сякаш за миг оглупях.

Мило море, ти, моля кажи ми
твоите сини вълни
как съхрани ги, как тъй са вечни
бурни и с млади души?

Порив след порив, буря след буря
пак са пенливи, нали?
Вечно са млади, силни и здрави
плискат се дори да боли.

Отговор няма - ти си щастливо
синьо и бурно море...
Може би в тебе нейде се крие
силата що ни зове?!

Черно море ти мое красиво...
с буйните сини вълни...