автор: pisana

Най - нежна музика е утрото,
когато в черна тишина
оттеглят се звездите уморени
и свети бледа ярката луна.
А розови искри небето милват,
но още светят всички светила
дори и лампите на пътя
разпръскват топлина.
Жужаща в тихо отброяване
на часове, минути, земни дни
за малкото гнездо изплетено
във нея с първите треви.
За свидни рожби гласовити
познали утрото чрез глад
на майки и бащи в съня си докачливи
-Е рано е поспете пак.
Живота радостни посрещат
напрягат своите сетива
надпяват се и искат да усетят,
че чути са до края на света.
Красиво музикално утро
събудено от птичи звън
то ще замлъкне уморено,
когато време е за сън.