Стига си ме импулсирал,
че ще ми поникне храст
с разклонения от грешки
в някой възДуховен пласт.
Сутрин храня се със каша,
бъркана с "elan vital"
и сънувам нощем гащи
с хипЕрболи в стил Ювенал.
Искам въздух прагматичен
под налягане и без,
а в кръг, на ада концентричен,
Бетовен стреля с "Екосез".
Днес получих хипостаза,
че гушнах цъфнал ХипоксИс;
хайде да останем в стазим-
не ме пришпорвай в екзерсис.
Интуитивно те налучквам
във всеки трети словЕНред;
не ме будИ-под сянката ще дремна
на постпозитивен слънчоглед.
Не искам никак вече да ми дреме
за пулверизираното време.
(((((