автор: batteria

Или за рецепторите при възприемане на сюр-а

Добър ден.
Легнете върху тези устни. Кушетката, имам предвид. Отпуснете се. Затворете очи. Предстои ви най-вълнуващото пътуване. Няма де преминем през нито един океан, няма да прекосим континент или пустиня, няма да пием чай на борда на нито един кораб, нито ром в яхта, нито узо на брега на Атина, няма да разливаме гъст абсент в чаша с бучка захар, няма да...
Нашето пътешествие дори няма да е общо. Вие ще пътувате сам. Аз ще държа метронома. Затворете очи. Усвояването на изкуството на реализма, както на постреализма, на сюрреализма, на дадаизма, всъщност, е игра на съзнанието между съня и бодърстването, опит за запазване на равновесие върху тънката граница между ирационалното и логиката, бунта и примирението, фикцията и мекото кадифе под вашия гръб.
Преди да визуализирате първия образ под клепачите знайте, че сюрреализмът не е просто изкуство, то е идеология, начин на живот. Или казано с други думи една илюзия, с която трябва да се облечете от глава до пети. Шапката, ревера на сакото, колана, връзките на обувките, копчетата на ризата – всеки детайл от вас трябва да е сюр. Сложете език между зъбите, разтегнете устните в полуусмивка и прошушнете – сссссссссссссссс. А сега отворете уста, нарисувайте с лице един кръг, ако пушите знаете как се правят кръгчета с дим, и преди да отворя прозореца, за да изхвърчи вашето „ю”, напълнете дробовете си с лилав цвят, не задържайте дишането си над диафрагмата, поглъщайте пространството до нивото на бъбреците и после по гръбнака го издигнете до устните – юююююююююююююююююююююююююююююююю. Р е най-лесната буква. На цвят е зелена. Когато с боси пети преминавате през високите треви и нещо жили глезените ви – това е коприва. Иначе казано попаднали сте на звука „р” в азбуката на ботаниката. А сега съберете отново всичко чуто досега, обуйте си чорапите, после обувките, стегнете колана, разкопчайте горното копче на снежно бялата риза, отворете гръдния си кош, омесете в съзнанието си всички цветове и произнесете кратко и високо „Сюр”. Нека звучи като Хайл Хитлер. Не е нужно да се изправяте. Точно така.
Вече преминахте с отличие курса за начинаещи. След неуспеха на някои сюрреалисти да сродят съдбата, умовете, таланта и автоматичното си писане с комунизма, идва ред на фашизма. Исторически, а не биографически. Справка: Сен Жон Перс, на който ще се спрем в курса за напреднали.
И така, за да бъдете сюр не е достатъчно да закачите една франзела на главата си и модел на пържено яйце на ревера си, вие трябва да сте против. Против Юго, против Достоевски, против Луис Карол, против Карл Луис, против Мусолини, против Клементина, против Рение, против Сакскобургготски, против Фриц, Хенрих, Буда, Виктор Емануил. И, за съжаление, против себе си. Бъдете своеобразен Христос, наричайте майка си „Тази жена”, презирайте баща си, преписвайте си родство с началниците на всички свети места по света, тоест с Бог. От особена важност за вашето израстване в полето на сюра е самочувствието ви, а също и бързината. Внимавайте, защото там, където отивате, на ръба между света на отсамното и вашето семейство отвъд, има още милиарди човешки същества, въоръжени с въглен, креда, молив, пишеща машина или интернет. Тоест образите, които ще видите под полуотворените си клепачи не е личен свят. Във вселената на наддуховното ще се преплитат жестоките картини на вашето подсъзнание с тези на всички останали, решили да предприемат съвършено безплатното пътешествие до обетованата земя на този жанр. Тоест, в средата на вашето пътуване, с писалка в ръка и открито чело, вие ще се окажете сред гмеж и глъч, защото, повярвайте ми, аз се връщам оттам, всички, стъпили в земята на съвършенството са гениални. Така че, преди да влезете в този свят, съблечете се, сложете обувките си на главата, а сакото увийте около бедрата. Колкото по-нестандартно подхождате към всичко известно ви досега, колкото повече ненавиждате основите от логика, математика и всичко точно в света на физиката, без елементарните частици, толкова по-голям е вашият шанс да се ръкувате с блудницата сюр-р-р-реализъм. Думата ръкуване е метафора, не си правете труд да се будите заради нея. Знайте, че вашето тяло е един огромен куфар, пълен със страхове и мечтания и само от тяхното шеметно размесване ще зависи успехът на премиерата ви...
И така, както и в уроците досега, така и в този сеанс е време да се захванем със същинската работа. Как да потънете в подсъзнателното, така че щом се събудите да не бъдете нито лекар, който лекува по нов, чудодеен начин, нито архитект, който строи сгради, негодни за обитаване, нито художник, разбран само от жена си, любовницата си и нейната приятелка, а поет.
Да пристъпим към практическите упражнения. Знайте, че дишането тук е особено важно. Представяйте си, че тичате, за да ускорим вашия пулс. Каквото видите вдясно и ляво от вашия коридор, именно то ще изгради скелето на първия ви стих. Колкото и нелогични да ви изглеждат всички стихове, представящи жанра, който усвоявате, в тях има някаква логика. Ето и примерът, с който избрах да започнем вашето обучение. Освободете лявата си хемисфера, възприемайте с дясната, за да можем да направим адекватен анализ. И така:

„Отнесете ме с каравела
С една стара, кротка каравела
В носа или дори в пяната под нея
И изгубете ме – далеч, далеч”
Анри Мишо.

Темата на представения стих е пътуване, поне на пръв поглед. Нека използваме рамката на стиха, тоест запазим темата. Пример:

Отласквам се от шхуната небесна
Във файтон, от друг век, зает
На пух подобен
Върху балдахин от немота
Утро сипе длани .
Върху дълга
самота

Нека грапавините в стиха, който с общи усилия нарисувахме не ви плаши. Преди да посегнете към която и да е дума, знайте, че земното привличане не ви влияе, смисълът е отживелица, опитвайте се да поддържате някакъв ритъм. Затова сменяйте кроса, с плуване, плуването с фитнес. Така и ритъмът ще бъде различен. Препоръчвам ви горещо да минете един курс по елементарна теория на музиката при проф. Генератор. Знайте, дори да не казвате нищо, дори вашите читатели да не почувстват нищо, защото да не разберат е задължително, то вие положете усилия да потърсите някаква вътрешна ритмика в кръвоносната система на стиха. Пеещите фалшиво могат да започнат с по-простички музикални фрази като „Морето мразя, искам планина”. Стремете се винаги да разширявате темата, но без тя да придобие додекафонични размери. Знайте безсмислицата не трябва да е непременно сложна, гениалните безсмислици са простички. Ако ви е трудно опитайте да имитирате саксофон като използвате басовите си гласни струни. Не отваряйте уста, горе, седми, вляво... Благодаря...
И тъй като нашата лекция започна от пътуването, а както знаете именно прекосяването на разстоянията, устремът към неизвестното е дало на света такива открития като тютюн, марихуана и прочие... Да разгледаме в рамките на минути следната задача. Вашето пътуване в предверието на сюрреализма бе без карта и без компас. Над главата ви нямаше нощно небе, не светеше Зорницата, за да указва пътя ви. Но вие бяхте в страната, която не съществува. Защото според основите на сюр-р-реализма литературата не съществува. И този текст ще се самоунищожи след пет минути.
В следващите уроци ще затвърдим наученото като поговорим за сюр-реалистичната проза. Дотогава горещо ви препоръчвам да посетите кратките беседи на г-жа Реактор, която ще ви запознае с абсурдите и тайните на джаза. Знайте, че за да се занимавате с това изкуство трябва да сте поне една третинка невротик... Вие очевидно сте, щом се съгласихте да участвате в този експеримент, но ако останете, се постарайте да развиете фобиите, параноите и безсънието си до краен предел. Защото именно те ще бъдат тема на следващата ни среща в света на... Прочетете заглавието.