автор: __DEBUG__

веднага след това
прочетох текста
прочетох го
със твоя глас
и се разплаках
безмълвно
неутешимо
необяснимо
скрих сълзите
зад тънките
стъкла на очилата
набирайки мъжество
за уроците
които ми е отредил
живота
а някъде там
отзад на кръста
под ребрата точно
те боли
а мен ме няма
за да удавя
болката ти в смях
и безсмислени
дрънканици
за неща отвъд
представата ми
за истинската
болка която
расте в душата ти
кога си мислиш
че ще умра
попита ме веднъж
не знам
отвърнах аз
припрян
и вцепенен
пред ужаса
да заживеем
разделени
от нещо
тъй непреодолимо
като смъртта
и като желанието
на другите
да не бъдем
себе си
а други
да бъдем други
различни
казвам аз
но думите са празни
и мен ме няма
сега не съм до теб
думите също
освен повеят
на лекия
хладен
ветрец
който те прави
спокойна
и непонятно щастлива