автор: ESEN

Падат листата...Белеят косите...
Телата омекват...Животът тече...
Бяхме деца, и в първа младост,
а после и зрели жени и мъже

Майчина обич, родителска ласка;
прекрасната нежност на влюбен човек!
Любовна милувка; брак и семейство;
и тръпката силна да даваш живот!

Деца, ученици, а после и внуци
животът тече си и есен дойде.
С коси беловласи, лицата със бръчки
душата е млада - дори не расте

Живееме мъдро, жадуваме обич
и искаме всичко от цяло сърце.
Вървим през живота, творим и мечтаем
и наближаваме петдесетте...

Дано да е пълна нашата есен
с радости, нежност и много любов.
Макар да е тъжно, че дните отлитат...
Но има и радост, недежда, любов…

Обичаме Родина, дом, и огнище.
Отвътре изгаряме от огън и плам
Изпепеляваме... Върви си живота
И докога... по добре да не знам…