автор: miglena

Белязан
по кората на дървото
с юношески знак,
разпъпвал Момъкът
във пролетните кръгове
и отново, и все така, и пак си бил
бледолик хлапак,
последен мохикан
или Спартак,
оковите във лаврови венци
превърнал,
до деня във който ...
Белязана
с родилното петно
на девствена кошута,
дървесна нимфа сплитала
мъниста капкоизворни
с пендари жълъдови
в гердана на Момата,
пак пожелала, и все така вречено
и отново доброволно,
в жертва да бъде принесена
на омагьосания змей,
до часа във който ...
Белязани
с летящи сърчица листа
по прегърнатите клони
се разчервенили.
А от белезите
на огненодишащи устни
по снагата на Момата
просълзило виното,
развалящо змейската магия.
И настъпил
мигът във който ...
Змеят и Момъкът се сляли.
А Момата
от край време
и за веки веков
обичала и двамата ... като Нимфа ...