 |  Ние сме няколко, той е един.
Всяка от нас е различна,
всяка от нас има свое място
в клетката на сърцето му.
Доброволни пленници.
Тясно е тук...
Поне да не чувах
сподавен плач...
Тясно е и няма къде
да разтворя крилете си,
да политне бистрата песен
на щастието.
С вятъра - приятел тръгвам
натам, към облачната мекота,
натам, в зеленоокото небе,
натам, където
винаги свободна,
винаги далечна,
ще поискам да се рея.
Публикувано от hixxtam на 17.05.2005 @ 16:55:43
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Далече, към простора" | Вход | 8 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Далече, към простора
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 17.05.2005 @ 21:21:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Много мъдро. Колкото и да е широко сърцето на един мъж, все пак да не забравяма, че има и закони на гравитацията и центробежни сили. Действат едновременно май. В случая в зависимост от чувството за свобода. И в полета срещаш птици. |
Re: Далече, към простора
от Bright на 17.05.2005 @ 18:54:52
(Профил | Изпрати бележка) | Доброволните клетки са май най- тесни.
Ама и вятърът понякога е вятър работа :) |
Re: Далече, към простора
от beche на 17.05.2005 @ 18:13:49
(Профил | Изпрати бележка) | бягството надалече едва ли е добър изход
според мен е възможна такава обич
щом си в сърцето му
щом е така зряла обичта
и плачът му ще е като за една
Поздрав! Здрав ти е стиха! |
Re: Далече, към простора
от Meiia на 17.05.2005 @ 17:51:59
(Профил | Изпрати бележка) | всяка от нас има свое място
в клетката на сърцето му.
--------------------------------
Той сам е затворен в тази клетка.
Понякога,за да си свободна,е нужно да си далечна.
Имаш зеленооки простори и вятъра за приятел...
значи си свободна!
Много ми е близко написаното... |
Re: Далече, към простора
от copie на 18.05.2005 @ 00:02:56
(Профил | Изпрати бележка) | Цяла вечер го чета... и не ме напуска усещането, че чета два отделни стиха, събрани поради редакторска грешка...
Сигурно може човек да чувства и така??? Успоредно. Не знам, досега винаги съм те ... не разбирала - усещала! Сега не успявам:(((
(И "двете" ми харесват, обаче)
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 3
Всичко: 846
Онлайн сега:
