автор: trite_gaidi

Фчера одих на реката,
да са упера,
ко ма срешна, аку знайти,
фаща ма срамъ,
луду младу по килоти,
ис тревъта гази,
викам, де тас бубулечка,
мен да ма пулази.
Чи от дракити занича,
чи нишани мята,
щу ни ми са сурна, сестро,
фуста на зимята.
Погледи ми фърля, санким,
гъсти кату мрежа,
баш си викам да избягам,
пране да зарежа,
сетне викам - кък са фаща
мряна с голи рЪци,
стой си на краката, Пено,
дан биреш язъци.
И сърце ми са разлопа,
лудуту кат зърна,
ич биля ни са замислиф
да са позавърна.
Срам, чи одел по момити,
ич ни ми придращи,
га гу зърнах у върбити,
сал по дребни гащи,
офлюви душъл да дири,
долу из гюрлюка,
па чи злату си намери,
ич ни му и пука.
Нищу, чи съм кату каца,
ша ма убикаля,
то жина ку н`та затисни,
де ш`му иди края.

Бря, чи кат разлисти клони,
чи кат ма застигна,
сурнахми са из гюрлюку,
зорлем срам ма стигна ….