автор: BlackCat

Чувствам, че е време да се слея със земята -
слънчеви лъчи ме галят, насърчават,
птици подранили с дръзки песни ми подмятат:
„Време за Живот е. Време е да ставаш!"
Пониквам сред тревите под дрехите си зимни,
готова да посрещна лъчите и дъжда
и даже всяка буря, решила да премине
през мен. Добре дошла е! След нея ще раста.
Че ще ме дращят, знам, коприви и трънаци -
по-мъдри са от мене - воюват си Живота.
Но аз пък имам памет. И техните уроци
ще ми помагат после и тях да ги прескоча.
С ручеи планински пълноводие ще сбирам,
по шумни водопади ще спускам свойта жажда,
във нивите засети на капки ще попивам,
след мене нещо нужно напоено да се ражда.
А сетне - изпарена - урока по летене
усвоила неусетно, ще мога да докажа,
че в теб и в мен се крият всичките умения,
щом само си повярваме, че някому са нужни.

Тъй мъдра е земята, а пролетта - чудесна...
Щом има кръговрат, ще дойде и Добро!
А аз макар и малка, макар съвсем невечна,
ще бъда все пак част от вечния Живот.