Спомням си едно тъмно бъдеще,
мечтаейки за славно минало.
Панелените блокове пустееха в разкош.
Лози, бръшлян, цъвтящи мъхове,...
В памет на Незнайния работник.
Маймунски крясъци населиха празните стаи.
Под полилеи от пчелни кошери,
златогриви павиани съхраниха духа на идеята
със заплашителни прозявки
и предизвикателно червени маймунски задници.
Заветът на Бащите на народите бе изпълнен.
Сред мъртвите стени на нашта "Младост"
потече мед и змийско мляко.